Тя
стъпва тихо по лъчите на слънцето.
Тя
минава през залеза, спрял над града.
Тя
отключва вратата на облака.
Тя
се спуска обратно с дъжда.
Тя
се плъзга по листата заспали.
Тя
потича със капките сребърни.
Тя
не знае коя е.НО В ОГЛЕДАЛОТО
ТЯ
БЕЗУМНО ПРИЛИЧА НА МЕНЕ.....